Плакала е горчиво нощта,плакала е мълком сирота,
че за нея белий ден нехае,
че не иска той дори да знае
туй, що мълчи нейното сърце,
и каква ù скръб тъми лице!...
И когато сипна пак зората –
от сълзите на нощта земята
бе покрита с бисерна роса;
и во всяка капчица-сълза
се огледа белий ден сияен –
и усмихнат, мина пак нехаен.
No comments:
Post a Comment