I've been doing some research on The Doors, partly as an assignment form my university, partly because I want to. I came across an interview with Ray Manzarek and Robby Krieger and there was a part that really got me thinking. I'm just gonna quote it.

Q: Watching the footage brings us back to a time that’s not too dissimilar to what we’re going through now. Your generation had Vietnam. My generation has Iraq. You guys were right in the middle of it and you commented on it, what is your assessment of how my generation has reacted to 9/11 now that we’re done with the first decade of the new millennium and we’re into the second? I was on the front lines of one of the first anti-Iraq war demonstrations in downtown L.A. and we tried.

RM: Good for you. I gotta hand it to you guys. You really did that. There were anti-Iraq war demonstrations going on all over America and all over the world. Could you stop the bastards? No, you can’t. You know why? ‘Cause they’ve got the power. Why do they have the power? ‘Cause we voted for them. Ballot power.

RK: Not we.

RM: Ballot power. He didn’t even win the damn election. But nonetheless, there were not enough people. Anybody got relatives in Florida?

RK: They stole it from us.
RM: Well did they? They did a real good job then, didn’t they? If you can actually steal the presidency, wow, are you sharp and on the ball! Alright you’re dealing with the foxes. What are we? We’re just a bunch of hens in the henhouse. All we want to do is lay our eggs and have some fun. We want to smoke a joint, get laid, listen to some rock ‘n roll, see some good movies. That’s all we want to do. You know what they want? Power. They want the power. This is what I objected to with Timothy Leary’s statement:  “Turn on, tune in, drop out.” Oh no, no, no, no, turn on, tune in, take over. You’ve got to take over. Don’t drop out because if you drop out, they win. Bushco wins if you drop out. We’ve got to take over. The lovers. There are two kinds of people. There are lovers and killers. The killers will fuckin’ kill you. But, you’ve got to be willing to go up on that front line and fight those son-of-bitches. We have to be willing to put our asses on the line. We have to take over. I had a friend who dropped out. He was getting his Ph.D. at UCLA in accounting and then he saw me and he saw Dorothy. I knew him back in Chicago. I had a scarf around my neck. It was cold. I’ve got a Japanese girlfriend. He said “Ah Ray. Yeah, that’s what I want to do.” I said, “Forget it. Don’t do this. You’re a Ph.D. in Accounting. Get your Ph.D. Finish your degree.” He didn’t write his thesis. He never got it. He could have been one of the corporate managers. Those are the guys we need. We need to take over the corporations. We need to take over the banks. We need to take over all that stuff. And, the goal of that is to save the environment, save the planet. Don’t destroy the planet. Nobody is coming from outer space, from the invisible world. He’s not coming. He’s not coming back. He was here. Did you miss the message? He’s not coming back and when He comes back, everything will be alright. He’s not coming back. We have to change the environment. We have to save it. We have to stop emitting all of the pollutants into the air because He’s not coming back to right it. I keep wondering why the hell – no offense if you are a Republican and if you are, let me offer you something to think about – why don’t they care about the environment? How come they don’t care about the environment? You know why? Because when He comes back…

Here is the whole interview. http://collider.com/ray-manzarek-and-robby-krieger-interview-when-youre-strange/21420/  They all say things which i consider "good brain food".

Typographic furniture

designer Marc Lauckhardt 

inspiration post

Lara Jade vs Hannah Khymych

Round 1: Lara Jade

Round 2: Hannah Khymych 

 

 

МОЯТА ЛЮБОВ Е МОЯТ СПИН

РАЗКАЗ ОТ ЦВЕТА СТОЕВА

Когато бях малка, много исках да разбера какво е любовта. Представях си я като лилава фея, облечена в прозрачно кимоно. С огромни маргарити в едната ръка и мрежа за ловене на пеперуди в другата. Тичаше боса по тревата, а след нея никнаха цветя. Бяха голи, а на лицата им висяха закачени продълговати усмивки.
Представях си любовта като нещо грандиозно. Като карнавала в Рио де Жанейро, който гледах по БНТ. Представях си я недостижима. Като палмите в Калифорния и красивите момичета с големи гърди и ролкови кънки. Представях си я обсебваща и екзотична. Като нестихващ празник, на който всички са щастливи и танцуват. Танцуват много. И не се интересуват дали са облечени, нахранени, дали са платили данъците си, какво дават по телевизията, кой ден сме днес и кой ни управлява. Единственото, от което се интересуваха, беше любовта. Тя беше министър-председателят на всички. Президентът на света – такава съществуваше в моите представи.
Стоях в малката си стая, притаила дъх в очакване на карнавала. Исках и аз да обуя ролковите кънки и да пипна твърдите листа на палмите. Бях сграбчила билетчето с двете си ръце и чаках да мина през входа. Чаках любовта. Когато един ден тя най-накрая се появи, аз нахлузих ентусиазирано кънките на невръстните си рака, изправих се и паднах жестоко. Кръвта ми запъпли по бетонените плочки, затича се в тесните им фуги и попи в земята. Просмука се в растенията, а те на свой ред нахраниха пеперудени вампири. Вместо копринени криле, те имаха кучешки зъби. Вместо магическа фея от книгите на Толкин любовта се оказа невроза, излязла от томовете на Фройд. Не приличаше на приказно същество с островърха шапка. Тя беше премисляща, трепереща, психичноболна.
Точно каквото е любовта към моите родители. Тази, невидимата. Която се затваря, не иска да говори, не казва „Обичам те”. Крие проблемите си в тъмен ъгъл в гардероба, за да не ги притеснява. Брои фасовете в пепелника и държи дълги лекции за здравето на баща си. Събужда се посред нощ и на пръсти проверява равномерното му дишане. Спира душа и се ослушва дали всичко вкъщи е наред. Купува всяка коледа пуловер за баща си и Poison на Dior за майка си. Украсява елхата и всички прозорци, за да бъде уютно, въпреки че отдавна не са семейство. Или поне не от тези, които дават по телевизията. А от онези, които мигат в жълтите прозорци всяка вечер – раздробени, нахвърляни, с хиляди духове помежду си.
Точно каквато е любовта към баба ми и дядо ми. Тази, тихата. Която се обажда само веднъж в месеца. Разпитва и целува от разстояние. Брои бръчките по лицата и дните, които им остават. Кара ги да стоят един до друг и ги снима всеки път, чудейки се дали не е последен. Пазарува в мола ориз, синьо сирене, пастет и сладко, ужасно много сладко, защото толкова много обичат. Тази, която се открива в острите черти на дядо си и зелените очи на баба си. Слуша за пореден път една и съща история и се усмихва, сякаш я чува за първи. Любовта, която се предава по гените. Която колкото и да е телефонна, никога не изчезва, дори тях двамата очевидно да ги няма. Тя идва всеки път, щом застанеш пред огледалото и се огледаш в острите черти на дядо си или зелените очи на баба си. Точно като любовта към четирите ми приятелки. Тези, които редовно ровят из най-тъмните квадрати на моя гардероб. Държат сърцето ми в ръцете си и никога не го изпускат. Не го нараняват. Не го разкъсват. Целувам ги всяка събота в Онда срещу Руската църква – сънливи, рошави, изморени от поредната петък вечер. С повече алкохол в кръвта, отколкото грим по лицата си. По кецове и тениски. Истински. Моите приятелки, с които няма нужда да си даваме обети, за да съм сигурна, че си принадлежим. Те са мои по природа. Най-личните. Най-милите. Най-любимите. Жени, които миришат на мен. Мои душевни клонинги.

*******
(абзац, който реших да пропусна)

Моята любов е моят СПИН. Тя е в мен самата. В малкия ми, крив, похабен от наркотиците, голям колкото маслина хипоталамус. Там съм ги събрала всичките – в изображения с малка резолюция и дълга история. Паспортни снимки на любимите ми хора.

Няколко повода за широка усмивка

Няколко повода за широка усмивка

1) Да си позволиш да се размечтаеш. Не плахо и с хиляди уговорки „ако”, а така, както го правеше, когато беше на 13 и се беше влюбила до уши.

2) Да стоиш вечер на терасата да позяпаш звездите, защото според теб романтиката не бива да се случва само в неделя вечер, по време на последния епизод на „Стъклен дом”. (that would’ve been nice if I could see any stars from my terrace)

3) Да откриеш във фейсбук бившата си голяма любов, да й изпратиш покана и да се сприятелите. Готино е, когато си простила на някого и реабилитираш част от миналото си, вместо да се преструваш, че въпросният епизод не съществува.

4) След ден – кошмарна лудница, да се усамотиш с фунийка сладолед или любимо лакомство да разпуснеш ба пейка в някоя градинка. (I’m surrounded by ice-cream :D )

5) Да боднеш неочаквано носа си в храст рози а нечия ограда – разцъфтели, ухаещи с тежък дъх на вино и парфюм, пет парии не даваща за минувачите, които те гледат странно. ( <3 )

6) Да успееш най-сетне да изчистиш телефона, пощата и фейсбука си от всички спам контакти и съобщения. Какво огромно облекчение, а? (or your room)

7) Да си позволиш лукса поне за няколко минути да спреш да се страхуваш за каквото и да било. И да направиш някоя детинска глупост, без да се замисляш за последствията. (like gettin drunk as fuck on july morning)

8) Да си пипнеш шапката и да заминеш нанякъде. Заради тръпката от всичко, което би могло да се случи там.

9) Да се облечеш откровено мръснишката. И да се усмихваш злорадо при всички извити вратове, втренчени погледи и „Евала!”-та, които – много ясно! – галят самочувствието. (Hell yeah!)

10) Да не се притесняваш да заговаряш непознати. Не се знае на каква ценна личност може да попаднеш на опашката за фалафел например. (speaking of which ... mmm)

11) Да забуташ кантарчето в мазето. Това, че се мериш 5 пъти на ден, няма да ти свали никакви килограми. Така че има ли смисъл да си мазохист? (!)

12) Да си пускаш 100 пъти една и съща песен, понеже обожаваш прилива на емоции, които ти носи – всеки божи път, всеки божи път... докато не ти се доповръща от нея, разбира се. (Lady Gaga – Speechless и дори и не ми се гади =] )

13) Да направиш нещо забранено. Именно защото е забранено.

14) Да намериш време и нагласа да се насладиш на един залез. (hitchin a ride and goin to Nessebar, off to meet my psycho-thinking-adventurous soul mate)

15) Да джойнваш групи във фейсбук само защото Някой ще ги прочете.

16) Да танцуваш така, сякаш никой не те гледа. Да обичаш така, сякаш никой никога не те е наранявал. Да живееш така, сякаш няма да има утре... Още сега.

Famous Drinking Quotes

“A drunk mans words are a sober man's thoughts.”
--Steve Fergosi

“An intelligent man is sometimes forced to be drunk to spend time with his fools.”
--Ernest Hemingway

“To alcohol... The cause of, and solution to, all of life's problems.”
--Homer Simpson

“I'm not drunk, all right. I just have a speech impediment ... and a stomach virus ... and an inner ear infection.”
--Brian the dog from Family Guy

“Drinking is a way of ending the day.”
--Earnest Hemingway.

“Reality is an illusion that occurs due to the lack of alcohol.”
--Anonymous

“A drink a day keeps the shrink away.”
--Edward Abbey

“A drunk was in front of a judge. The judge says "You've been brought here for drinking." The drunk says "Okay, let's get started."
--Henny Youngman

"I'm not drunk. I'm just trying to walk like Jack Sparrow."
--Anonymous

Неволно пита взор посоките далеки,
където се преплитат пътища, пътеки…
Що иде тук — и кой отива там, — отвъд
сребровъздушните стени на кръгозора?
Но кой ще назове честта и кой позора?
Деца, боя се зарад вас.